За клъстера

ИНДУСТРИАЛЕН КЛЪСТЕР  "ЕЛЕКТРОМОБИЛИ" (ИКЕМ) / (EVIC)

ИКЕМ е създаден на 25.11.2009г. с решение на на Софийски градски съд – Фирмено отделение, като сдружение с нестопанска цел.

ИКЕМ обединява знанията и опита на различни фирми, организации и личности, убедени в бъдещето на българската електромобилна индустрия. Опазването на околната среда, оползотворяване на енергията от ВЕИ, внедряването на иновации и ноу-хау, както и последните научни постижения са основни принципи в търсенето на устойчиви решения за развитието на „зелената индустрия” електромобилостроене в Република България.

 
1. ПРИНЦИП НА СЪЗДАВАНЕ

ИКЕМ е организиран на индустриално - продуктов принцип. Той обхваща основно фирмите свързани с производството на елементи, части и услуги за конверсиране или производство на електомобили.
Предприятията – участници в Клъстера по форма на собственост са частни. В него вече членуват и представители на научната и образователна общност. Член на ИКЕМ е и Българската академия на науките.
Управленският център на Клъстера е гр. София – адрес ул.”Алабин” 16-20

2. ОТПРАВНА ПЛАТФОРМА ЗА КООПЕРИРАНЕ В КЛЪСТЕРНАТА  МРЕЖА

Създаване на доброволно сдружение от фирми и организации от различни инжинерингови, индустриални и непроизводствени сектори и браншове от цялата страна, които:

• Обединяват усилията си за съзадване на среда за производство, сътрудничество и конверсиране на електромобили в България.
• Създават нови производства с цел повишаване конкурентоспособността на тази  индустрия съобразно изискванията и натиска на европейските и световни пазари;
• Сътрудничат помежду си с всички администрации за създаване на правила, норми и стандарти в тази нова индустрия.
• Постигат синергичен технологичен ефект чрез взаимен обмен на материали,  суровини, технологии и производство на съпровождащи продукти и услуги;
• Постигат значимо представяне на слънчевата, възобновяемите и енергоспестяващите източници в икономиката и потребителите в страната;
• Сътрудничат помежду си и с всички, имащи отношение по темата административни ръководства за усъвършенстване на образователната инфраструктура в страната;
• Ползват общи възможности за усъвършенстване на човешките ресурси, за научно-приложни разработки, за реклама и промоция на продуктите и услугите си и за привличане на инвестиции;

3. ПОТЕНЦИАЛНИ УЧАСТНИЦИ В ИКЕМ

Развитието на елекромобилната индустрия в страната дава възможност на фирмите от Клъстера като поддоставчици да внедряват и изграждат енергоспестяващи и ВЕИ инсталации и технологии в зарядните станции за обществено и лично ползване.
Създаваната клъстерна структура дава възможност за обединяване усилията на основните местни стопански единици за нарастване ефективността на енергоползването от десетките големи и МСП.
    
Това определя основните водещи участници в клъстерната мрежа:

• инженерингови фирми, производители на компоненти и инсталации,
• фирми и организации, свързани в технологичната верига за производство на електромобили,
• фирми и организации работещи за развитието на слънчевата и възобновяема електрическа енергия,
• фирми доставчици на машини, технологии и оборудване,
• фирми обезпечаващи сервизни и поддържащи дейности, транспортното обслужване и логистиката,
• организации и фирми в сферата на научно-приложните разработки, повишаването на квалификацията на човешките ресурси и т.н. 

ОСНОВНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА КЛЪСТЕРА

1. ОБЩИ ПРОБЛЕМИ ПРЕД РЕГИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

 
2. ЦЕЛИ НА ИКЕМ
Перспективни цели  - 2013 година

• Устойчива конкурентоспособност на членовете на ИКЕМ,
• Устойчиво опазена и съхранена околна среда съгласно националните и регионалните приоритети, и изискванията на ЕС.

Средносрочни цели – 2008-10 година

• Разработване и предлагане на големи индустриални, куриерски, логистични и строителни фирми на инвестиционни проекти за технологично обновление и внедряване на иновации за намаляване енергоемкостта на транспорта и производството,
• Разработване и предлагане на стратегически инвеститори на инвестиционни проекти за повишаване на енергийната ефективност и внедряване на производства за алтернативна енергия,
• Реализиране на програми и проекти за подобряване условията на труд в предприятията - участници в клъстерната мрежа,
• Усъвършенстване на системата за повишаване на образованието и квалификацията за нуждите на "клъстерната" мрежа.

Краткосрочна цел - 2010 година

• Да се поощри и подпомогне създаването и функционирането на клъстерна мрежа в областта на производството и конверсирането на електромобили, слънчевата и възобновяемата енергетиката в съответствие със специфичните условия на България.

3. ОБОСНОВКА
Както показва опитът на развитите индустриални страни, един от пътищата за повишаване потенциала на българската индустрия и в частност - на българските средни и малки предприятия, да устоят на конкурентния натиск на европейските и световните пазари, е създаването и поддържането на "Клъстери" - гроздове от взаимно свързани и допълващи се конкурентни производства. По този начин, чрез създаването на специфични междуотраслови групировки - "клъстери", като мрежи от конкуриращи се и сътрудничещи си фирми и организации, се укрепват и засилват специализираните и уникалните преимущества на определено ниво, които могат да бъдат насърчавани целево чрез приоритетна подкрепа и съдействие от страна на държавата.

Използваният подход в развитите страни позволява създаването на системи от заинтересувани и икономически свързани фирми върху определена територия /област или регион/, с цел да се постига по-ефективно концентриране на ресурси за подобряване на конкурентоспособността във възможно най-много сфери на дейност. Този подход е особено важен за малките и средни предприятия, защото те обикновено не могат да разчитат на целия спектър от ресурси и развитите компоненти на производствените системи, с които разполагат големите фирми.

Характерното за тези индустриални обединения /клъстери/ е, че се разкриват възможности за организирането на група предприятия - юридически лица, еднолични търговци и физически лица, около един обединяващ ги продукт или услуга, който да бъде привлекателно звено за български и чуждестранни инвеститори. За постигането на такава схема /мрежа/ обаче, е необходимо да се издигне на по-високо ниво степента на информираност на българските фирми за възможните местни и чуждестранни партньори, да се осъвремени машинният и технологичният парк и компонентната база, да се повиши качеството на произвежданите изделия съобразно международните стандарти, както и да се приложи гъвкава и съвременна форма на организация на производството и труда.

При инициирането на ИКЕМ имаме предвид следните отправни постановки:

• Конкурентоспособността на един клъстер не е сума от тази на неговите членове. Сравнителните предимства на клъстера се пораждат от степента на изграденост на мрежите и синергичният ефект, който може да се получи в тях.
• Мрежите включват фирми /производители, клиенти, доставчици, както и фирми от други индустриални сектори/ и организации, които имат поддържаща функция /обучение и квалификация, услуги, свързани с въвеждане на иновации в индустрията, организации за реклама и промоции, изследователски институти, администрация и др./.
• Взаимоотношенията в клъстерната мрежа се основават на  конкуренция, коопериране и взаимозависимост в условията на пазарна икономика.
• Географската концентрация на клъстера и относителната близост на други икономически субекти в страната, се очаква да доведе до такива положителни допълнителни ефекти, като например – координация при използването на квалифицирана работна ръка в региона, приоритетен достъп до авангардни технологии и научни продукти, наличие на производствени традиции, завоювани пазарни позиции и т.н.

           
Както показва опитът на развитите страни, едно от съществените предимства, до които води формирането на един клъстер, е снижаването на разходите за членовете на мрежата, вследствие концентриране на определени фирми и организации.

Намаляването на разходите на участниците в ИКЕМ се очаква да бъде в следствие на:

• Облекчен достъп до технологии и компоненти необходими на тази нова индустрия,
• Възможности за повишаване обема на предлаганите инженерингови услуги,
• Предлагане на нови продукти и услуги,
• Повишена енергийна ефективност на производството,
• По-високо квалифицирана работна ръка,
• Наличието на междинни продукти и стоки, чието производство ще се стимулира чрез формирането на клъстера,
• Географски концентриран мултиплициращ ефект,
• Повишено търсене и предлагане на продукти и услуги, включително реклама и промоции на местните и международните пазари,
• Ефективна организация при разработване и внедряване на иновационни продукти,
• Вътрешно - мрежово сътрудничество с обучаващи и научно - производствени организации,
• Подобрена инфраструктура и комуникации.

       
Трябва да се има  предвид, че каквито и да са концепциите за насърчаване на индустриалните обединения / клъстерите /, те трябва да са съобразени с интересите, вижданията и очакванията на конкретните реални участници за тяхната роля в съответната мрежа. Когато има напрежения между фирмите, когато те не се кооперират или свързаните с тях институции не си  сътрудничат достатъчно, когато е създадена претоварена и тромава административна структура, всички участници трябва да преосмислят своите роли в бизнес средата. Те трябва да се откажат от традиционните схеми на поведение и да възприемат други, адекватни на пазарната ситуация. Трябва да се разбере необходимостта от равнопоставено  сътрудничество между конкуриращи се икономически субекти, желанието да се влиза в диалог при равноправни условия, както и да се обменя информация и знания в мрежата. Тогава едно такова доброволно и самоорганизиращо се индустриално обединение на фирми, каквото всъщност е клъстера, ще има успех и ще постигне целите, които си е поставило. 

В това се заключава и същността на клъстерния подход като един от практическите инструменти на новата икономическа политика на Българското Правителство - базирайки се на новите, променящи се роли и отговорности на участниците в клъстерните мрежи, да се премине постепенно и поетапно към нов, различен от досегашния модел на политиката за икономическо развитие в процеса на присъединяване към ЕС и след 2007 година:

• Досегашен модел на политика за икономическо развитие - правителството направлява икономическото развитие чрез политика на решения и стимули;
• Нов модел на политика за икономическо развитие - политиката за икономическо развитие е един непрекъснат процес на равноправно публично - частно партньорство и сътрудничество, включващ държавните институции на национално и регионално ниво, фирмите от частния сектор, развойните и научни институти и звена, браншовите и регионалните индустриални асоциации, камари, сдружения и съюзи.

4. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В ДЕЙНОСТА НА ИКЕМ:
Основното конкурентно предимство на ИКЕМ  е възможността и капацитета му да организира и поддържа структурата за коопериране и повишаване конкурентоспособността на участниците в мрежата, а именно:

Насърчаване на интернационализацията и търсене на финансиране за стратегически проекти:

• Общи търговски стратегии на външните пазари и подобряване на капацитета за финансиране на инвестиционни проекти;
• Създаване на механизми за координиране (коопериране), които подобряват достъпа до международни проекти;
• Определяне на действията, които трябва да се предприемат за подобряване на търговската дейност (маркетинга) и усилване присъствието на различни потенциални местни и международни пазари;
• Създаване на специален фонд за съфинансиране на международни и местни проекти и нициативи на членовете си.

Координиране на технологичните изследвания и иновационните начинания:

• Определяне на областите, свързани с технологичните изследвания и развитие, които представляват интерес и са необходими за развитието и подобряването на конкурентоспособността на тази индустрия;
• Анализ на нови продукти и технологии, които могат да бъдат разработени със съдействието на промишлеността;
• Подкрепа и координация на иновационните дейности и научноприложни  изследвания;
• Съвместни действия за подобряване на достъпа до финансиране и инвестиции в активи и нови технологии;
• Сътрудничество с международни изследователски центрове.

Оптимизиране на потреблението на суровини и енергийните разходи:

• Определяне и установяване на мерки, които са насочени към оптимизиране потреблението на енергия и подобряване експлоатационните качества на промишленото оборудване и технологичните процеси на територията на цялата страна;
• Въвеждане на серия от мерки и реализиране на проекти, насочени към понижаване на енергийните разходи, включително въвеждане широкото използване на слънчеви и възобновяеми енергийни източници.

Насърчаване на нововъзникнали бизнес единици от цялата страна в областите на социалната и техническата инфраструктура, и комуникациите:

• Анализ на новите възможности за бизнес, основани на междуфирмено коопериране между участниците в Клъстера;
• Оптимизиране на човешките ресурси при подготовката и предлагането на общи съвременни квалификационни и обучаващи услуги в рамките на клъстерната мрежа.

5. ПРАВИТЕЛСТВОТО КАТО ПАРТНЬОР

• Допълване в перспектива на нормативната база, свързана с възможни стимули и преференции за участниците в ИКЕМ.
• Насърчаване на възможностите на "публично-частното партньорство" за изграждане на необходимата инфраструктура при привличането на стратегически местни и чуждестранни инвеститори  на територията на цялата страна.

Включване на проекти, предложени от участниците в клъстерната мрежа за финансиране от:

• Националния иновационен фонд към Министерството на икономиката и енергетиката;   
• Оперативна програма „Конкурентоспособност”,
• Оперативна програма „Регионално развитие”,
• Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,
• Оперативна прогрма „Околна среда”,
• Програма за развитие на селските региони,
• Програми за трансгранично сътрудничество – България-Македония, България-Гърция,
• Други европейски фондове и програми, съгласно съответните процедури.




СТИМУЛИ - ЦЕЛИ:

• Конкретно дотиране на покупка на електромобил или конверсиран такъв в размер 2000 – 4000лв. /практика в ЕС в размер от 3000 евро до 5000паунда/;
• Подготовка за изграждане на инфраструктура за зарядни станции, ползващи ВЕИ /нормативно/;
• Данъчни стимули за фирмите, участващи в „зелената индустрия” на Р България;
• Данъчни стимули за ползвателите на електромобли;
• Други.