Откриването на свръхпроводимост в керамичните оксиди La-Ba-Cu-O от Беднoрдс и Мюлер през 1986 г. [2] постави началото на нова ера в изследванията на свръхпроводимостта и свръхпроводимите материали. Месеци по-късно, заменяйки La-атом с Y (итрий), П.Чу откри свръхпроводимата система Y-Ba-Ca-O (YBCO) с критична температура на прехода в свръхпроводимо състояние Тс=92 К [4]. Това бе голям пробив – за първи път свръхпроводимостта можеше да бъде наблюдавана и изследвана, като за охлаждане на материала се използва течен азот. Той е много по-евтин от използвания до този момент – течен хелий (литър течен хелий струва 20-25 лв, а течен азот – 0.50 - 0.60 лв.) и изисква по-просто експериментално оборудване при изследванията. Новото откритие постави нови загадки пред учените.

В теоретичен план това е въпросът за механизма на сдвояване на носителите. Той очевидно не е класическото електрон-фононно взаимодействие, което може да даде максимално Тс около 30 К. Големите надежди за бързо практическо приложение също срещнаха трудности – как от тези керамични материали да се направят кабели и ленти, необходими в електротехническата индустрия. Продължителните усилия на изследователите и инженерите от 1986 г. до сега доведоха до няколко практически решения.

В тази работа ще разгледаме основните методи за получаване на проводници от високотемпературни свръхпроводими материали (ВТСП-материали). Ще обсъдим възможностите за приложението им при конструкциите на електрически двигатели и генератори.
 

Прочети целия текст