АНАЛИЗ

на необходимостта от създаване на

"НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКА МОБИЛНОСТ – БЪЛГАРИЯ 2025"

 

E-мобилността е една от основните възможности на утрешния бизнес.

Въпреки че електрическата мобилност в момента не е част от нашето ежедневие, тя определено набира скорост.

Масовите прогнози са, че до 2025 г. електрическите или частично електрическите (хибридните) превозни средства ще достигнат до 50 % от регистрациите на нови автомобили в Европа. Друга прогноза сочи, че след 2020 г. в Европейския съюз няма да е възможно производството на превозни средства само с двигател с вътрешно горене, защото няма да покриват очакваните високи норми за изгорели газове.

Европейският съюз задава темпото на промяната. Той е постановил, че емисиите на CO2, до 25-30 % от които се излъчват от автомобилите, трябва да бъдат намалени с   20 % до 2020 г..

Индустриален клъстер „Електромобили“ (ИКЕМ) работи мащабно България да се утвърди на картата на електромобилността в Европа.

Анализът на ситуацията от днешна гледна точка показва, че:

•          Електрическите автомобили ще останат икономически нерентабилни за следващите няколко години. Електромобилите ще постигнат пазарен дял от около 3 % до 2025 г. в световен мащаб, но многократно по-висок в САЩ, ЕС, Япония и Китай. Въпреки това може да се очаква с увеличаване на производството/потреблението на този нов продукт постепенно да се понижи цената му и да стане все по-достъпен.

•          Нови бизнес модели ще предложат възможности за успешен старт в електромобилната ера. Това е възможност, от която България трябва да се възползва и да реализира големия потенциал, който притежава да се превърне в един от лидерите в тази нова индустрия в Централна и Източна Европа.

•          Правителството трябва да се ангажира с инвестиции чрез национална програма за електрическа мобилност.

Състояние, прогнози, мотивация:

1. През следващите 15 години електромобилите ще достигнат пазарен дял от 3 % в автомобилния сектор в световен мащаб. Цените на електромобилите ще падат бавно, но в дългосрочен план няма алтернатива на електрическите задвижващи системи. Тоест електрическите автомобили са от жизненоважно значение за автомобилната промишленост и за нейното оцеляване. До налагането им обаче промишлеността ще бъде изправена пред безпрецедентни нужди от инвестиции, които ще се съчетават с изключително ограничен потенциал за печалба.
2. Броят на електромобилите по пътищата към днешна дата е по-скоро малък. През 2009 г. в света са продадени по-малко от 10 000 електромобила. Така търговията с електромобили се оказва само с дял от 0,1 % от общия автомобилен пазар в света.
3. По същия начин световната флотилия от около 2,5 млн. хибридни превозни средства е незначително явление на фона на над 850 млн. коли в света. През 2010 г. само 2 % от продажбите на нови автомобили включват комбинирано или частично електрическо задвижване.
4. До 2025 г. пазарният им дял ще нарасне до 16 %, но по това време най-малко 76 млн. превозни средства или 84 % от новите продажби в света все още ще са с двигатели с вътрешно горене (ДВГ). В резултат на това намаляването на въглеродния диоксид е и ще остане гореща тема за автомобилната индустрия. Днес автомобилните производители инвестират около 75 млрд. евро, една трета от общите си разходи, за научноизследователска и развойна дейност.
5. През следващите десет години инвестициите в намаляване на въглероден диоксид в световен мащаб ще възлезат на около 300 млрд. евро, от които 50 млрд. евро ще бъдат изразходвани за алтернативни системи за задвижване на автомобилите като хибридни или чисто електрически.
6. Новите технологии при елелктромобилите и новите концепции за задвижване са ключовите елементи за развитието на електрическите превозни средства. Това е ключът и за дългосрочното оцеляване в конкуренцията с другите видове транспорт и концепции.
7. Капацитетът на източника на енергия (батерии, горивни клетки, кондензатори и др.) за електромобилите и изграждането на зарядната инфраструктура за тях ще изиграят решаваща роля за бъдещия избор между подкрепа за:

-   двигателя с вътрешно горене (ДВГ),

-   частичния хибрид, при който електрическото задвижване само подкрепя ДВГ по време на експлоатация;

-   пълния хибрид (включително „плъг ин” хибрида), при който електрическото задвижване заменя ДВГ през определено време от експлоатацията на превозното средство, или за

-   чистия електромобил (с акумулаторна батерия или с горивна клетка).

Има и много неизвестни фактори като:

-   очакванията и пренастройката на потребителите към нов тип мобилност (както бе при въвеждането на мобилните телефони и тяхното периодично зареждане от мрежата),

-   пазарите,

-   развитието на концепциите за превозните средства,

-   развитието на задвижващите технологии,

-   развитието на технологиите за енергийно захранване на превозните средства

-   разходите за изследванията и за новите производства,

-   участниците на пазара и бизнес моделите (което води до безпрецедентна конкуренция или, по-скоро, до игра на власт в автомобилната индустрия).

В допълнение, има голяма несигурност пред перспективите за пазара на електромобили през следващите 15-20 г. Решаващ фактор за ориентацията на този пазар в една или в друга посока ще бъдат разходите на потребителите.

1. Купувачите на автомобили не са склонни да направят отстъпки по отношение на комфорта и автономията на движение. Основен аргумент срещу електромобила е, че само 13 % от клиентите биха приели пробегът с едно зареждане да е под 250 км. Автомобилните производители и доставчици ще трябва да постигнат автономен пробег с едно зареждане от поне 400 километра, за да може електромобилът да избяга от своята малка ниша и да постигне широко разпространение.
2. Средните производствени разходи за един електромобил днес надвишават тези от същия клас за автомобил с ДВГ до 2,5 пъти. Високите разходи идват от цената на батериите, на електрониката (особено силовата), която е призвана да осигури същия комфорт за съответния клас автомобили, и от вложените досега средства за научна и развойна дейност. За да намалят тази финансова тежест при закупуването, някои търговци продават електромобила, а нужната за него батерия предлагат под наем или на лизинг. Смята се, че дори и през 2025 г. производствените разходи за един клас електромобили ще са с 60 % по-високи от събрата му с ДВГ. При това трябва да се има предвид, че електромобилите ползват много по-евтина енергия за задвижване, независими са от доставките на течни горива и имат 2-4 пъти по-ниски експлоатационни разходи. Освен това е възможно да се произведе електромобил от разглеждания среден клас, който да е със средна производствена цена, само до 2200 евро по-висока от тази на стандартен автомобил. Между впрочем и днес в България се внасят леки пътнически електромобили от Китай с цена до 12 000 щ. долара. От Западна Европа също идват съобщения за възможно производство на електромобил от по-нисък клас и с по-ограничен комфорт, чиято цена на дребно да е до 9000 евро.
3. Ако се вземат предвид сравнително ниските разходи за електроенергия, електромобилът в ниския и среден клас не само може да се изравни с превозно средство, задвижвано от ДВГ, но може и да го изпревари по ниски разходи за сравним жизнен цикъл от 4 години. Разходите за жизнения цикъл на батерията ще бъдат с 3 500  евро по-ниски през 2025 г. , ще паднат и другите производствени разходи.
4. Броят на продадените електрически автомобили ще достигне 3,2 млн. през 2025 г. Това ще е по-малко от 1,5 % от наличните автомобили в този момент. Продажбите на частични и пълни хибридни превозни средства също ще растат, като през следващите 15 години ще придобият 9 % общ пазарен дял.  Частичните хибриди ще се превърнат в един вид базисна технология, но ще надделее пълният хибрид - особено в Северна Америка и Азия, и по-специално при  джиповете (Sport Utility). Рlug-in-хибридите пък (с пазарен дял през 2025 г. от 3,5 %), които са пълни хибриди с по-големи батерии и могат да се презареждат от зарядни колонки, са по-добра алтернатива спрямо разходите и ползите.
5. Продажбите на хибридни автомобили ще се увеличат там, където е възможно шофиране на ток до 50 километра при общ пробег от няколко стотин километра. При тях стандартната система за задвижване се използва при пътуване на дълги разстояния, а чистото електрическото задвижване - в градски условия.
6. В сегмента на малките автомобили чисто електрическите задвижвания са в сила там, където изминаваните дневно разстояния обикновено не надвишават 60-80 км. Електромобилите в сегмента на по-високия клас не играят значителна роля. Изключение са малките микробуси, които покриват къси разстояния в града по време на превоза на стоки или работници към техните места за работа.
7. През следващите години нуждата от инвестиции в сектора ще зависи от разходите за производство на батериите. Този разход ще бъде определящ за рентабилността на превозното средство. Защото през следващите десет години батерията няма да добавя, а ще отнема от добавената стойност на електромобила. А пазарът на литиево-йонни батерии, електрически машини и автомобилна електроника ще достигне общо около 80 млрд. евро през 2025 г. Това ще е около 7 % от общата стойност на компонентите, влагани в автомобилната индустрия.
8. Услугите в електромобилността, независимо дали са между конкуренти или партньори, ще играят все по-важна роля при преките продажби или лизинговите пакети.

Подкрепа от правителството и общините

Два са основните фактори, които играят днес решаваща роля за масовизирането на електрическите превозни средства:

1.    Повишението при цените на горивата

Ефективността на електромобилите няма да е следствие единствено от бъдещото значително намаляване на разходите за батерията и за амортизацията на електрическото превозно средство, но също и от по-нататъшните увеличения на цените на петрола и на горивата.

2.    Подкрепата от страна на правителството и общините

Ако правителството и общините осигурят подкрепа за закупуване и експлоатация на електрически превозни средства (извън оказваната вече за трамваи, тролейбуси и ж.п. елмотриси), това ще има значително въздействие върху продажбите и разпространението им.

-          Към април 2011 г. 15 от 27-те членки на Европейския съюз предоставят данъчни стимули за електрически превозните средства, което включва всички западноевропейски страни плюс Чехия и Румъния. Стимулите са  данъчни облекчения и бонус (финансова подкрепа) за купувачите на електромобили, хибридни превозни средства и някои превозни средства на алтернативни горива. Принципният критерий при това са изгорелите газове – СО2 гр./км.

-          Временни мерки като нулева ставка (или данъчен кредит) за ДДС върху продажбите, нулевите такси за електрическите превозни средства или нулевият данък върху продажбите и потреблението на енергия за зареждане на електромобилите могат значително да ускорят процеса на електромобилността в България. 

-          Тези временни инструменти за подкрепа в началната фаза може да се комбинират с атрактивни концепции като например съвместното използване на автобусните ленти за публичния транспорт и специални зони за паркиране за електрически превозни средства. По-силно въздействие се постига и чрез първоначалното премахване на таксите за престой в платените зони (в центъра) на градовете за електрическите превозни средства и плавното увеличаване на таксите за престой на превозните средства, които отделят много CO2, което вече ще стане факт в София от 1 Септември

 

ИЗВОДИ

1. Необходимо е да се разработи държавен план – "Национална програма за електрическа мобилност - България 2025"
2. България има редкия шанс да се наложи като фактор в региона в една нова индустрия - „Индустрията на електрическата мобилност“.
3. Правителството трябва публично да се ангажира и да приеме действия в подкрепа на електромобилността, за да може процесите в бизнеса, научно-развойната дейност, образованието и обучението да се развиват синхронизирано.
4. Да се подпомагат и развиват приоритетно иновациите в производството и услугите, свързани с електромобилността.
5. Да  се насърчават и подпомагат индустриалните клъстери като форма на хоризонтално сътрудничество с продуктов фокус.
6. Да се изграждат цялостни маркетингови модели за електрическа мобилност с подчертана обществена полза и устойчивост.
7. Необходимо е насърчаването на вертикални и хоризонтални партньорства.

 

В дългосрочен план решаващ фактор за технологичното развитие на електромобилността ще бъде Далечният изток. Това се отнася за ключовите технологии, които засягат на първо място акумулаторните клетки и електрониката.

За да се осигури основата на индустрията на електромобилността в България,  трябва да се осъществят партньорства с доставчици на компоненти, особено за акумулаторни клетки и модули, както и за ценни ключови компоненти за електрически машини като например постоянни магнити.

С оглед на значителните инвестиции, които ще трябва да се направят през следващите години, следва внимателно да се подходи и да се идентифицират новите партньорства и сътрудничества.

Вертикалните партньорства с ключови стратегически доставчици и изследователски институции следва да бъдат допълнени с хоризонтални сътрудничества между производители и/или доставчици с цел създаване на широка мрежа за електрическа мобилност. Индустриалните клъстерите са работещ модел на хоризонталното сътрудничество.

Чрез разширени или нови бизнес модели доставчиците на компоненти и доставчиците на инженерингови услуги могат да привлекат нови възможности за печалба. Ключова роля ще изиграят процесите на фирмени сливания или придобивания. Фирми, които не са от традиционната автомобилна група доставчици, като например компаниите за потребителска електроника, стават важни за обезпечаване на необходимата експертност и за производството на компоненти и модули за батерии.

Необходими 11точки в "Национална програма за електрическа мобилност - България 2025"

1.   Бранд мениджмънт или налагане на български марки. Систематично привеждане в съответствие със стратегията за електрическа мобилност и с конкретна стратегия за иновации. Да се подпомагат българските търговски марки и ноу-хау.

2.   Проучване на пазара в България и света. Разширяване на информираността за пазара на електрически превозни средства в съответния сектор, както и оценка на наличния капацитет и определяне на подходящите пазарни сценарии и алтернативи.

3.   Продуктово портфолио. Селективно да се въведат продукти в продуктовото портфолио от компоненти и превозни средства, произведени в България, в съответствие с конкретен автомобилен сегмент.

4.   Мобилност на продукти и услуги. Създаване на нови междинни продукти и услуги с добавена стойност, свързани с електрическите превозни средства, за да се усвоят допълнителни области на печалба от електрическата мобилност.

5.   Кооперирания и сливания. Осигуряване на нормативна база за бърз и лесен достъп до ключови технологии и партньори чрез вертикални и хоризонтални сътрудничества, както и чрез фирмени сливания и придобивания.

6.   Експертен акцент върху научно-изследователската и развойната дейност (R & D)
Пренасочване на ресурси и бюджети за R & D - целта е 10-15 % от средствата за такива дейности да са за електрически превозни средства.

7.    Инвестиционен фокус върху произведеното в България. Инвестиране в производството на агрегати, възли, детайли и компоненти за електрически превозни средства, включително и за създаване на план за промишлена конверсия (преоборудване) на традиционни в електрически превозни средства.

8.    Доставчици за бизнеса. Разширяване на действащите и създаване на нови бизнес модели от доставчици на ключови компоненти и системи, включително и чрез работа с доставчици извън автомобилната индустрия.

9.    Правителствена подкрепа.Създаване на съвет за координация, финансиране и активно участие в разработване и изпълнение на програма за държавна подкрепа  – "Национална програма за електрическа мобилност - България 2025".

10.  Обществен отзвук. Предприемане на широк, интегриран комуникационен подход при информиране на обществото с участието на всички страни, заинтересовани от реализацията на "Национална програма за електрическа мобилност – България 2025".

11.  Създаване на карта на електромобилносттав България с експертите и дружествата по цялата верига на  стойността на електрическата мобилност - производители, търговци, доставчици на услуги, електроразпределителни дружества и оператори на зарядна инфраструктура, министерства и изследователски институции, средни и висши учебни заведения и др. 

 

 

Ние от Индустриален клъстер „Електромобили“ (ИКЕМ) ще работим за тази идея и търсим подкрепата на всички, които са съпричастни с нея.

 

 

София                               Индустриален клъстер „Електромобили“ - ИКЕМ  

Юли2012г.