България има традиции, опит, научен потенциал, кадри и производства, които й
позволяват веднага да се включи в индустрия за електромобили (ЕМ) – в съдружие
или самостоятелно (но малко по-трудно, по-бавно и недотам конкурентно).

Всъщност, това е и мисията на ИКЕМ – да работи за създаване на условия
електромобилът да се „случи” в България с активното участие на българския бизнес,
българската наука и българската инженерна мисъл. Защото искаме или не искаме,
електромобилът ще навлезе масово и у нас, но недалновидно би било ние да
наблюдаваме пасивно тази инвазия и да позволим принадената стойност в тази
иновативна машина да бъде изнасяна, вместо да си остава тук!

А българският опит идва от производството на електрокари, при които през 70-те и
80-те години „Балканкар” като фирма бе на световния връх. Сега това производство се
е свило около 50 пъти, но все още се развива от няколко фирми в Пловдив, Лом,
Видин (?). Всяко от тези дружества, а защо не и всички, би могло да стане база за
монтаж на ЕМ, ако му бъде намерен за съдружник водещ автомобилопроизводител.
Най-лесно това би могло да стане, ако съдружникът предложи главно каросерия и
шаси, а позволи повечето от останалите части да бъдат доставяни от български
поддоставчици.

В скоби да припомним, че първите по-сериозни усилия за разработване и
производство на ЕМ започват още през 1952 г. в ОЕП "Елпром". Най-ранните
действащи конструкции на електромобили (лек и товарен) обаче са създадени едва
през 1967 г. в НИПКИЕМ. По задание на ДКНТП от началото на 1970 г. работен
колектив специалисти от НИПКИДА, ЦЛЕХИТ, НИПКИЕМ и НИПКИЕМД започва
разработката на функционален образец на електромобил „ЕлМо 70”, създаден на
базата на москвич-426.

В началото на 1970 г. в ЦЛЕХИТ към БАН (сега Институт за електрохимия и енергийни
системи) се прави и конверсия на трабант. Едва в края на 80-те години на миналия век
обаче в „Балканкар” е създадена програма за проектиране и производство на ЕМ за
обществени потребности. Практически електромобил не е успял да се появи, но пък за
него са били разработени специализирани тягови оловни акумулаторни и са били
изработени необходимите инструменти за тяхното редовно производство.
В последно време се регистрирали следните инициативи за индустриално
производство на ЕМ:
1. Инициатива на Ст. Загора от началото на 2010 г. за серийно производство в
кооперация с британската фирма „Зеро Карбон”;
2. Декларирана е възможност за разширяване на продуктовата гама на Ловешкия
завод за китайски автомобили с електрически версии на усвояваните модели;
3. През септември 2010 г. имаше заявка от руски холдинг да производство на
електрокари съвместно с „Балканкар Рекорд” АД (отказ по субективни причини);
4. Има и малки фирми с възможности и желание да внасят малки китайски и индийски
ЕМ с тенденция впоследствие да заменят някои от компонентите им с български
производства. Засега ги спира законодателната уредба.

Всъщност днес в производството на агрегати, възли и различни компоненти е другият
голям потенциал на българската промишленост за участие в електроавтомобилната
индустрия. Това са електродвигатели, акумулаторни батерии, контролери (регулатори),
крушки, предпазители, кабели, слънчеви панели и т.н. Ако се съберат всички възможни
фирми за тези производства, може би броят им ще надхвърли 200.

прочети целия текст