Инициативен комитет от експерти и неправителствени организации стартира работата по формиране на платформа „София - Европейска зелена столица“. Нейната цел е да ангажира общественото и политическо внимание, енергия и ресурси за превръщането на София от един от градовете с най-влошени екологични показатели в Европа¹ в истински Еко град, следващ политика за устойчиво развитие, който да бъде пример и лидер региона.

Работата по платформата бе открита с писмо-предложение до кмета на София да внесе кандидатурата на град София за участие в конкурса "European Green Capital 2018", организиран от Европейската комисия.

Инициативният комитет има готовност да предложи мащабна програма от мерки и проекти, които в следващите 5-7 години да преобразят както града от периферна за Европа „провинциална“ столица в зелен лидер с ярка идентичност.

Въпреки настоящото позициониране на София в класацията на европейските зелени градове на предпоследно място², неизползваните природни ресурси на града са толкова големи³, че разпознаването им и използването им могат да променят драматично позицията на София в това глобално съревнование.

Платформата, която Инициативният комитет предлага, включва:

• нова градоустройствена стратегия, насочена към екологично развитие,
• мащабна програма за велосипедна и пешеходна инфраструктура, споделени и електрически автомобили, интелигентно адаптивно управление на паркирането,
• план за контрол на шума и замърсяването на въздуха и водите,
• програми за споделена слънчева енергетика, целеви инвестиции в сектора на ВЕИ и постигане на 50% дял до 2030 г.,
• програма за опазване на водите, почвите и зелените системи,
• насърчаване на градска зелена икономика и зелени стартъпи,
• подпомагане на градско земеделие и фермерски пазари,
• програма за развитие на градски екотуризъм и развитие на връзките с Витоша,
• програма за насърчаване на намаляването на отпадъците, компостиране и рециклиране.

Водеща идея на Инициативния комитет е програмата „Един милион дървета повече“. В рамките на самия град има пространство за засаждането на 1 милион нови дръвчета. Около 15 хиляди декара земи в самия град пустеят: в т.нар „зелени клинове“, в междублоковите пространства, в периферията на града. Някои са превърнати в сметища, други са територия на незаконни строежи. Програмата за масово залесяване ще подобри значително качеството на въздуха – постижение, особено ценно във време, когато София оглавява класациите на градовете с най-мръсен въздух в Европа. Наличието на повече зеленина ще доведе и до намаляване на шума - друг проблем, заради който в момента Европейската комисия води наказателна процедура срещу България. Всичко това обаче е само началото. Новите Зелените зони ще увеличат над 4 пъти парковата среда на София,  ще насърчат биоразнообразието в района, давайки местообитание за птици и други диви животни, характерни за региона. Някои от тези зелени зони могат да се свържат с подстъпите на околните планини, осигурявайки зелени „коридори“ за излаз към откритата природа. Тази идея езаложена в градоустройствения план на София още през 1938 г. от плана на Мусман, който описва представите си за София като „град-градина“.

Платформата  „София - Европейска зелена столица“ ще бъде представена през септември.

В Инициативният комитет участват експерти от “Грийнпийс” - България,„Велоеволюция“, Българска соларна асоциация,Фондация Екообщност, Сдружение „Див Рошков“,  Българско дружество за защита на птиците,Инициатива "Зелени релси в София",Био Град София, Хранкооп - София.Координатор на Инициативния комитет е Група Град. Инициативен комитет „София – Европейска зелена столица“ остава отворен за всички граждани и организации, които в тази кауза припознаят своите цели, стремежи и идеи за устойчивото развитие на София.

ИКЕМ е  представителна организация на работодателите за сектор "Електрическа мобилноoще ...

Иновации и свързване: Ден на цифровото и индустриално посредничество - 12 септември 2024 г., oще ...

ИКЕМ е координатор на проект: ПРЕЗЕНТАЦИИ НА СОЛАРНИ АВТОМОБИЛИ

ERASMUS+  2023 oще ...

Очаква се 2024 г. да бъде година на напредък за развитието на зарядна инфраструктура за електр oще ...