Клъстерите като организционни образувания в България съществуват от около 6-7 години и са резултат от естествения стремеж на българските компании към повишаване на конкурентоспособността, стимулиране на иновационния потенциал, реализиране на икономии от мащаба и най-общо в търсене на ефективни механизми за противопоставяне срещу нестабилната пазарна конюнктура.

Идеята за професионалното сдружаване в клъстерни структури е формулирана от Майкъл Портър през 1990г. в книгата му „Конкурентното предимство на нациите“, където този тип организация е дефинирано като „групи от взаимосвързани фирми, доставчици, свързани производства и специализирани индустрии в определени области, които присъстват в дадени географски райони“.

В по-широк смисъл, професионалното сдружаване може да се проследи доста по назад във времето, в древна Гърция, където около 20 г. след смъртта на „бащата“ на медицината Хипоктат, лечителите се събират и изработват Кодекса за професионално поведение, който е наречен – Хипократова клетва.

В днешните турболентни времена, когато все по-голямата част от индустриалните компаниите опериращи на българския пазар изпитват перманентен дефицит на организационен ресурс, систематичен подход и стратегическо планиране, идеята за постигане на индивидуалните бизнес цели посредством реализацията на общностния интерес, добива ново значение и измерения.

Практиката доказва, че постигането на устойчиви и значими резултати в неблагоприятна и фрагментирана среда е непосилна задача дори и за големите играчи, която стопява ресурсите на организацията и води до циклична неефективност и водене на „стратегия“ за оцеляване и хоризонт на планиране от 3-6 месеца. Факт, водещ сам по себе си до „канибализиране“ на потенциала на соловия играч, който на практика се превръща в бездънен консуматор на ресурси, без възможност за реализация на добавена стойност и реален ръст.

От друга страна, моделът за постигане на ръст чрез балансиран консенсус и сътрудничество в рамките на браншова организация като алтернатива на модела за крайната вътрешно-браншовата конкуренция е труден за приемане, поради дългогодишното натрупване на асистемен подход към решаването на задачите, особено забележимо при МСП.

Очевидната нужда от преориентиране на фирмените ценности в контекста на по-широкия браншови интерес е обуслована допълнително от липсата на успешни примери и практики за постигане на устойчиви резултати в общностен мащаб. Индустриалните клъстери като модел на професионално сдружаване, освободен от негативите на социалистичеаския профсъюзен живот, притежават онази бизнес „възрожденска“ енергия и амбиция, която може да поведе професионалните общности към реализирането на успешни и прогресивни бизнес модели в условията на стагнирана местна икономика и в комбинация с отворен европейски и глобален пазар.

Професионалните „будители“, както бихме могли да наречем „белите лястовици“ в браншовите организации през 2015 година в България, тези които демонстрират реални усилия и резултати в изграждането, обединяването и поддържането на професионални общности, биха могли да се съпоставят в определена плоскост, като принципи, отговорност и роля със светлите имена на Народните Будители, които извеждат българската национална идея на най-високо ниво.

Българският националният капитал и в частност обединената професионалната експертиза е може би онази тънка допирателна, която свързва днешните професионални браншови „будители“ с изнемогващия и разпокъсан български иновативен и производствен потенциал и дава надежда за скорошен общностен възход.

 

Боян Захариев

ИКЕМ

Иновации и свързване: Ден на цифровото и индустриално посредничество - 12 септември 2024 г.,oще ...

ИКЕМ е координатор на проект: ПРЕЗЕНТАЦИИ НА СОЛАРНИ АВТОМОБИЛИ

ERASMUS+  2023 oще ...

Очаква се 2024 г. да бъде година на напредък за развитието на зарядна инфраструктура за електр oще ...

Проектът събира усилията на своите участници по темата за соларните електомобили.

oще ...