Над 50 представители на местната власт, бизнеса, академичната общност и неправителствения сектор се включиха в двудневен семинар на тема „Електрическата мобилност, част от умната мобилност на българските общини – европейски опит, практики и пилотни решения“.

 

Форумът се проведе на 30 юни и 1 юли 2016 г. в гр. Панагюрище, в рамките на проект, изпълняван от Национална браншова камара за електрическа мобилност (ИКЕМ), с финансовата подкрепа на Фондация „Конрад Аденауер“ и Българската стопанска камара.

Основната цел на семинара бе да се систематизира българският опит в областта на електрическата мобилност, като предстои подобен форум да се проведе през есента на тази година в София, когато на експертна дискусия ще бъде поставен опитът на Германия в областта на електромобилността.

 

Семинарът бе официално открит от председателя на ИКЕМ Илия Левков, главния секретар на БСК Петър Денев, председателя на Сдружението на предприемачите в гр. Панагюрище Николай Митев и представители на Фондация „Конрад Аденауер“, Община Панагюрище и Аутомив клъстер България.

Пред участниците в семинара главният секретар на БСК Петър Денев направи кратък анализ на състоянието на бизнес средата в България, като подчерта твърде бързото нарастване на външната задлъжнялост на страната и все още ниското ниво на иновативност. Г-н Денев постави акцент върху ефектите за българската икономика от проведения преди дни референдум във Великобритания относно членството на страната в ЕС .

Д-р инж. Кирил Желязков, главен директор в БСК, представи новите моменти при изграждането и работата на клъстерите в България, като постави акцент върху възможностите, които предоставя т.нар. четвърта индустриална революция – Industry 4.0. Според него, натрупаният опит и «добри практики» в някои индустриални клъстери в България са добра основа за «летящ старт» в Industry 4.0.

За отражението на новите технологии в умната мобилност върху труда и социалната политика пред участниците във форума говори Иван Нейков - председател на Балканския институт по труда и социалната политика, а д-р Александър Шакаланов – асоцииран професор в УНИБИТ, представи някои съвременни модели за интелигентна мобилност в градовете с акцент върху ролята на велосипедния транспорт. Възможностите за финансиране с цел подобряване конкурентоспособността на българската икономика бяха представени от Евгений Иванов, генерален мениджър на „Евроконсултантс България С. А.“ АД, а с опита и предизвикателствата пред немската автомобилна инидустрия в България участниците в семинара бяха запозонати от арх. Любомир Станиславов, представител на „Аутомотив клъстер“.

Иван Костов – главен секретар на ИКЕМ, представи актуалното състояние и перспективите на електрическата мобилност в България. Той отбеляза, че за сравнително краткото си съществуване (от 2009 г.) ИКЕМ има забележителни резултати. В организацията членуват 57 индустриални компании, ЕРП дружества, БАН, технически университети, организации и фирми от инженерния, индустриалния и непроизводствен сектор от различни региони на страната. Освен това, официални партньори на ИКЕМ са 52 обществени организации, български общини, фондации, сдружения и др.

В областта на нормотворчеството, с активното участие на ИКЕМ вече са приети Национален план за действие за насърчаване на зелените обществени поръчки за периода 2012-2014 г. и Национален план за действие за насърчаване навлизането и развитието на устойчив автомобилен транспорт, вкл. електрическата мобилност в Република България за периода 2012-2014 г. Предстои транспонирането на Директива 2014/94/ЕС за разгръщане на инфраструктурата за алтернативните горива, както и стратегически документ за насърчаване производството на незамърсяващи превозни средства и устойчива мобилност, по който вече работи Междуведомствена работна група към МИ.

Също с активната намеса на ИКЕМ през последните години е постигнато не малко и по отношение на въвеждането на конкретни мерки, насърчаващи електрическата мобилност у нас. Например, от септември 2012 г. в София беше въведено безплатно паркиране на електромобили и ЕПС в „синя зона“, а през 2013 г. електромобилите бяха освободени от данък по Закона за местните данъци и такси. Безплатно паркиране на ЕПС е въведено и на територията на градовете Бургас, Добрич, Русе и др.

Сред постиженията на ИКЕМ е и създадената зарядна станция за електробуси с ултракондензатори, позволяващи свръхмощно зареждане само за няколко минути. Иван Костов съобщи, че към края на 2015 г. в  България са инсталирани общо около 30 зарядни колонки, работещи с напрежение 220V или 380V и мощност между 3,7 - 22kW, но все още няма инсталирани зарядни колонки за бърз заряд на трифазен ток с напрежение 380V и мощност над 22 kW.

Статистиката показва, че към октомври 2015 г. в България са били регистрирани общо 444 ЕПС (0,27% от всички), вкл. 341 бр. мотопеди, 5 бр. мотоциклети, 4 бр. триколесни и 94 бр. четириколесни. Регистрираните електромобили са общо 170 (0.0047% от всички), вкл. 134 леки автомобила, 34 товарни и 2 автобуса. Водородни ЕПС към края на 2015 г. няма регистрирани в България. Според Иван Костов, все още ниският интерес на българите към електромобилите се дължи на ниските доходи, липсата на зарядна инфраструктура, липсата на субсидии и достатъчно преференции, както и на потребителския манталитет. На този фон, трябва да се отбележи, че средният разход за електрическите автомобили е 2-4 лв. за 100 км, а за автобусите – 21 лв./100 км.

„България има своя опит в този бранш и не малък брой компании, произвеждащи различни компоненти, възли и електроника за автомобилната индустрия и в частност за електромобили“, подчерта Иван Костов. Той уточни, че към момента компаниите, ангажирани в електромобилния сектор, са над 270 и осигуряват близо 8000 работни места. Според главния секретар на ИКЕМ, редица подсектори са готови да отговорят на нуждите на електромобилната индустрия и да станат активни участници в нейното бъдещо развитие. Освен това, от изключително значение е силно развитият ИКТ-сектор, както и големият брой IT-специалисти от най-високо ниво на компетенции - по последни данни в ИКТ у нас оперират 942 компании с над 26 000 служители. В допълнение, налице е сравнително ниска цена на електроенергията, добре развита енергийна инфраструктура и дистрибуторска мрежа, благоприятно географско положение, както и производствена база и традиции в производството на електро- и мотокари.

Като пречка пред по-интензивното развитие на научно-изследователската и развойна дейност, която е ключова за електромобилната индустрия, Иван Костов посочи липсата на специализирана инфраструктура, оборудване и ноу-хау за разработване на иновации. Според него, да да се елиминира този недостатък, е необходимо да се насърчи изграждането на технологични паркове и специализирани лаборатории, центрове за трансфер на ноу-хау, както и сътрудничеството между бизнеса и научно-изследователските центрове. Не на последно място, необходима е подкрепа от страна на държавната и общинска администрация, вкл. конкретни мерки за насърчаване на предприемачеството и иновациите.

По отношение на обезпечаването на сектора с кадри, Иван Костов информира, че вече са разкрити магистърски програми в областта на електромобилите и хибридните превозни средства към Русенския университет „Ангел Кънчев“ и към Висшето транспортно училище „Тодор Таблешков“, като предстои стартиране на магистърска програма по електромобили и в Европейския политехнически университет в гр. Перник. В помощ на университетите, е разработен модел за предоставяне на технически средства и специализиран софтуер на български учебни заведения за подготовка на студенти от инженерните специалности. Не на последно място, техническите университети в София и в Сливен имат дългогодишен опит в направление дизайн и технически иновативни решения в сферата на електрическата мобилност. Главният секретар на ИКЕМ съобщи още, че благодарение на усилията на експертите от ИКЕМ и НАПОО, в Националната класификация на професиите и длъжностите вече са включени две нови специалности – „Монтьор на ЕПС“ и „Техник на ЕПС“.

„Електрическата мобилност е иновативна и ще даде тласък за развитието на други сфери, които носят по-висока добавена стойност за икономиката. България може да компенсира загубените позиции и пропуснатите възможности през последните години. При добро управление електрическата мобилност може да бъде една от ключовите технологии за осигуряване на заетост и растеж на промишлеността през следващите десетилетия. Електромобилите имат и съществено предимство със значение за енергийната система и като част от „умните мрежи”, подпомагайки изглаждането на пиковете в периодите на най-висока консумация на електроенергия“, каза Иван Костов. Той изрази очакването си, че навлизането на електрическите превозни средства ще осигури устойчиво бъдеще на транспорта чрез въвеждане на нисковъглеродни иновационни и енергийно ефективни технологии и намаляване на неговата зависимост от изкопаемите горива.

„Електрическата мобилност може да бъде ключова за осигуряване на устойчива заетост и растеж през следващите десетилетия. От друга страна, се създават предпоставки и за обновяване на автомобилния парк, чието състояние е крайно незадоволително. Така ще се осигури и подобряване състоянието на атмосферния въздух и по-здравословна среда, особено в по-големите населени места. ИКЕМ като Национална браншова организация за електрическа мобилност ще работи така, че България да се утвърди на картата на електромобилността в Европа“, каза в заключение Иван Костов.

***

В рамките на форума ИКЕМ и Община Панагюрище подписаха Меморандум за сътрудничество, одобрен предварително на заседание на Общинския съвет. Бе връчен и сертификат за членство на най-новия член на ИКЕМ – Фючърс Енерджи Системс ООД, гр. София.

Сред участниците в семинара беше проведено блиц проучване за мнението на аудиторията по определени теми на електрическата мобилност. На първите трима, попълнили своите анкети, бе връчен учебник по електромобили, издаден от Русенския технически университет.

***

Вж. ГАЛЕРИЯ

 

Източник: БСК

Иновации и свързване: Ден на цифровото и индустриално посредничество - 12 септември 2024 г.,oще ...

ИКЕМ е координатор на проект: ПРЕЗЕНТАЦИИ НА СОЛАРНИ АВТОМОБИЛИ

ERASMUS+  2023 oще ...

Очаква се 2024 г. да бъде година на напредък за развитието на зарядна инфраструктура за електр oще ...

Проектът събира усилията на своите участници по темата за соларните електомобили.

oще ...