През януари 2022 г., Българската телеграфна агенция и Националната браншова организация за електрическа мобилност (ИКЕМ), подписаха договор за сътрудничество за по-добра информираност за електромобилността,  възобновяемите, водородните и енергоспестяващите източници.

В поредица от статии представихме проучване за стимулите в държави като: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Испания, Люксембург, Норвегия, Швеция, Румъния, Гърция, Турция, Сърбия.

Може да се каже, че такова обемно проучване на европейските практики за насърчаване на електрическата мобилност се прави за пръв път в България. Надяваме се, че положеният труд ще бъде оценен от нашите читателите. ИКЕМ предоставя безплатно това проучване за да си отговорим на един важен за нас въпрос, а именно:

Къде се намира България в този процес?

Класация според брой регистрирани ЕПС - по държави

Продажбите на нови ЕПС в Европа нараснаха значително през последните години. Този пазар все още е малък и до голяма степен зависеше и все още зависи от политиките за стимулиране в отделните страни. Една голяма част от продадените ЕПС са съсредоточени в няколко северни и западни държави-членки, но тенденциите показват също така ръст на продажбите в южните и източните държави.

Транспортният сектор има най-голям принос за емисиите на парникови газове в ЕС. Наскоро предложеното законодателство (Fit for 55) поставя цели за намаляване на емисиите на CO2 от леки автомобили с 55%. Също така се предлага напълно да се намалят емисиите от леки и лекотоварни автомобили до 2035 г. За постигането на тези цели ще е необходимо значително увеличаване на електрическите превозни средства.

Диаграма за регистрираните ЕПС - по държави, до 2022г.:

Германия е лидер с най-много регистрирани ЕПС – 1 370 000 броя. Броят на ЕПС включва както изцяло електрически автомобили, така и хибридните такива.

Таблица на съотношението ППС и ЕПС - по държави, до 2022 г.:

Държави	Общо регистрирани ППС-до 2022г.	Общо регистрирани ЕПС-до 2022г.	% на ЕПС от общо ППС
Австрия	5 133 836	30 759	0,6%
Белгия	5 783 000	4 6757	0,8%
Великобритания	39 200 000	740 000	1,9%
Германия	48 248 584	1 370 000	2,8%
Дания	3 891 966	25 050	0,6%
Испания	24 600 000	47 770	0,2%
Люксембург	3 756 000	13 569	0,4%
Норвегия	5 685 785	470 309	8,3%
Швеция	5 000 000	355 737	7,1%
Румъния	8 850 000	9 439	0,1%
Гърция	6 970 000	4 213	0,1%
Турция	21 000 000	44 290	0,2%
Сърбия	2 235 794	1 500	0,1%
България	3 385 110	18 000	0,5%

Заб. Общо регистрираните ЕПС в Сърбия са под въпрос, точна статистика не успяхме да открием, но имаме информация че в последните месеци броят на ЕПС в Сърбия рязко нараства.

Прави впечатление, че при съотношението на ЕПС спрямо всички останали пътни превозни средства, лидер е Норвегия с 8,3 %, следвана от Швеция с 7,1 % и Германия с 2,8 %. 

 

Къде е България по брой ЕПС?

България е малко под средата на класацията. Колите на ток в България през последните години растяха с бързи темпове, но от много ниска база.

През 2022 г. до 09.03.2022 г. общо регистрираните ППС у нас са 3 763 929 бр. Общо регистрираните ЕПС са 27 800 бр. Това е около 0,7 % дял на ЕПС. Наблюдаваме нарастване с 9 800 броя спрямо м. октомври 2021 г., или увеличение на дела на ЕПС с 0,2 %.

От общия брой новорегистрирани ППС, чисти електромобили са 5 674 бр., хибриди дизел/ток: 3 062 бр., хибриди бензин/ток:19 064 бр. Тук не влизат двуколесни, триколесни, автобуси и др.

Вижда се, че за няколко месеца регистрираните ЕПС в България са се увеличили с  близо 65 %. Основен дял имат продажбите на електрически хибриди. Увеличава се и броят на изцяло електрическите автомобили, както за частни лица, така и за бизнеса. Нараства интересът и към закупуване на електромобили втора ръка и ние с интерес ще проследим тази тенденция през 2022 г.

Важно е  да се отбележи, че в България все още не се субсидира покупката на електромобили за частни лица и бизнеса!

Стимули за развитие на електрическата мобилност

Електрическата мобилност е система, която включва в себе си не само превозните средства, но и зарядната инфраструктура, електрическите мрежи и системи, софтуер за умно управление и разплащане, иновации, стандартизация, професионално образование и обучение и още много други елементи.

Таблица за стимулите - по държави до 2022г.

Държави	Субсидии  за  Частни лица	Субсидии за Бизнеса	Мерки за насърчаване на инфраструктурата	Данъчни облекчения
Австрия	Да	Да	Да	Да
Белгия	Да	Да	Да	Да
Великобритания	Да	Да	Да	Да
Германия	Да	Да	Да	Да
Дания	Да	Да	Да	Да
Испания	Да	Да	Да	Да
Люксембург	Да	Да	Да	Да
Норвегия	Не	Не	Да	Да
Швеция	Да	Да	Да	Да
Румъния	Да	Да	Да	Да
Гърция	Да	Да	Да	Да
Турция	Не	Не	Не	Да
Сърбия	Не	Не	Не	Да
България	Не	Не	Не	Да

 

Какви изводи може да си направим:

• В почти всички държави, с малки изключения, са приети национални стратегии за развитие. Въведени  са добри практики за стимулиране на цялата система на електрическата мобилност.
• Всички водещи държави стимулират покупките на ЕПС, което обхваща не само изцяло електрическите, но и хибридните превозни средства, както и такива втора ръка.
• Абсолютно същият извод може да се направи и за зарядната инфраструктура. Без стимули за зарядна инфраструктура, системата не може да се развива равномерно и това в значителна степен забавя развитието.
• Във всички държави са въведени различни данъчни облекчения. При водещите обаче те са част от националните стратегии за развитие и са пряко обвързани с бюджетите на държавите.
• Важна роля имат общините. Особено при изграждане на зарядната инфраструктура и управление на стимулите.

В държавите, където тези условия не са спазени, има видимо изоставане. Норвегия е единственото изключение от водещите държави, която не стимулира покупките на ЕПС. Причината е, че от дълги години там се прилагат  мерки за стимулиране, електрическата мобилност е в ускорен растеж и такива стимули вече не са необходими.

 

Къде е България и какви стимули прилага?

За съжаление, България не може да се похвали с нещо значимо за подпомагане на електромобилността. Както е видимо от таблицата, към този момент в България няма работещ модел за насърчаване покупките на ЕПС за частни лица и за бизнеса, както и за зарядни станции и инфраструктура.

Какво имаме:

• Възможност за безплатно паркиране в синя и зелена зона в гр. София и другите големи градове с такива зони, само за изцяло електрически автомобили, според решенията на местните общински съвети,
• Ниска еко такса и освобождаване от годишен местен данък за изцяло електрически автомобил,
• От 2017 г. Националният доверителен екофонд (НДЕФ) стартира процедура за кандидатстване за финансиране на нови електромобили за нуждите на държавната и общинска администрация. Допуска се кандидатстване за електромобили и plug-in хибриди, а размерът на финансирането е фиксирана сума съответно: 20 000 лева за ЕПС и 10 000 лева за електрически хибриди (plug-in). От 2017г. до сега са закупени 80 електромобили, което е пренебрежимо малко, макар и нещо.
• Отскоро няколко български банки предлагат целеви кредити за покупка на електромобили при ниска лихва. Електрически автомобил може да се закупи и с оперативен или финансов лизинг.

Защо нямаме?

Въпреки усилията на ИКЕМ като организация в последните 11 години и постигнатите успехи в промяна на законодателството и нормативната база, въпреки работещият уникален модел за професионално, средно и висше образование в сектора, България изостава значително.  Всеки пита: Защо?Краткият отговор е: Защото не се работи системно, а на парче.

 

И тук ще посочим няколко системни, най-важни причини в организацията на държавата, за които си даваме сметка, че не са за тази статия, но трябва да ги кажем. Може пък да ги прочете някой управляващ, на който му пука и да се замисли:

• Нямаме законово определено ресорно министерство/а и координиране на националната политика в сферата на електрическата мобилност и алтернативните горива.
• Нямаме национална стратегия с ясно разписани ангажименти на ЕСО, енергийните оператори, бизнеса, потребителите, както и бюджет за това.
• Не са идентифицирани и регламентирано включени  участници с необходимия експертен потенциал на секторно ниво, за подготовка, организация и изпълнение на необходимите мерки.
• Липсва ясен регламент и финансиране през Министерство на образованието за връзка между бизнеса и образованието в сектора. Без подготвени кадри, нищо няма да стане. От години на гол ентусиазъм работи образователен модел и финансиране на (ССЕМ), който създава десетки кадри за електрическата мобилност  годишно. За съжаление в плана на устойчивост и развитие няма и ред за финансиране на подобни модели.

Имаме много ентусиазъм, но той не е достатъчен. Доскоро имахме преднина в региона, скоро може да я загубим. Ами, това е положението!

 

Иван Костов

    ИКЕМ

Иновации и свързване: Ден на цифровото и индустриално посредничество - 12 септември 2024 г.,oще ...

ИКЕМ е координатор на проект: ПРЕЗЕНТАЦИИ НА СОЛАРНИ АВТОМОБИЛИ

ERASMUS+  2023 oще ...

Очаква се 2024 г. да бъде година на напредък за развитието на зарядна инфраструктура за електр oще ...

Проектът събира усилията на своите участници по темата за соларните електомобили.

oще ...