Има ли електромобилът почва у нас?

Кръгла маса на ИКЕМ

 Знаете ли колко са моделите на електромобили в света? След раждането на техния праотец преди около 180 г. броят на вариантите само от последното десетилетие вероятно вече е някъде към стотина. Поне за тридесетина от тях данни можете да намерите в първия учебник „Електромобили”, издаден тази седмица от Русенския университет.

 Учебникът е структуриран за магистратура по дисциплината „Електромобили”, изучавана вече в Транспортния факултет на университета. Единият от авторите му – доц. Росен Иванов (другият е доц. Иван Евтимов), представи помагалото на кръглата маса „България и Електромобилът”, организирана от Индустриален клъстер „Електромобили” (ИКЕМ), в който членува и университетът.

 Тук сме, за да формулираме направленията, в които да концентрираме усилията си, отбеляза пред форума председателят на ИКЕМ Илия Левков. В края на седмицата в София се събраха производители на елементи, възли и агрегати от цялата страна, търговци, инженери, експерти, научни работници от висши училища и от БАН.

 

В дискусията бе подчертано, че големи усилия трябва да бъдат положени в изследователската и развойната дейност. В тази връзка представител на Техническия университет, София, отбеляза, че негов екип от две години работи по проект за оптимизация на комплекса двигател-батерия-контролер, резултатът от който ще бъде готов до края на четвъртото тримесечие. Представител на БАН посочи, че в академията има опит от няколко десетилетия при разработване на литиево-йонни батерия (считани за най-перспективни), но пък суровините за тях са концентрирани само в няколко страни. Представител на  фирма „Монбат” обяви от своя страна, че при тях се правят изследвания с нови оловни батерии, от които се очаква напълно приемлив за градските условия пробег от 100-120 км с едно зареждане.

 Участниците в дискусията отбелязаха също, че очакват ИКЕМ да концентрира усилията им и да ги направи по-ефективни. От клъстера се очаква също да работи за допълване на нормативната база за колите на ток и за постигане на данъчни облекчения и финансови бонуси за тях. В тази връзка бе посочено, че представител на сдружението ще участва в сформираната междуведомствена група за решаване на тези проблеми.

 Изтъкнато бе още, че за българските условия конверсията или преобразуването на автомобил с ДВГ в електромобил е почни неизбежен етап. Нямаме обаче условия за трансформиране на всичко и би следвало да се съсредоточим в ограничен тип автомобили, предимно за градски нужди. Това би стимулирало изграждането на инфраструктура за зареждането и би стимулирало куп други бизнес дейности около колите с ток. Конверсията обаче трябва да излезе от гаража и да стъпи на промишлена основа, бе дебело подчертано.

 На форума бе посочено още, че България има потенциал не само да произвежда отделни агрегати и елементи за новите машини и да прави конверсия, но също и да проектира и произвежда нови електромобили в някои тесни ниши като градски мини автомобил, лекотоварен автомобил за комуналното стопанство и др.      

 Най-дълъг пробег с едно зареждане (350 км), показва пък учебникът на Русенският университет, прави засега състезателният модел “Tesla Roadstar” на иновативната американска фирма „Tesla Motors”. Най-икономичен обаче е индийският REVA NXR, който изминава 100 км само със 7,2 квтч. или за 1,1 лв. по цените на тока за българските домакинства в момента.

 

Иновации и свързване: Ден на цифровото и индустриално посредничество - 12 септември 2024 г.,oще ...

ИКЕМ е координатор на проект: ПРЕЗЕНТАЦИИ НА СОЛАРНИ АВТОМОБИЛИ

ERASMUS+  2023 oще ...

Очаква се 2024 г. да бъде година на напредък за развитието на зарядна инфраструктура за електр oще ...

Проектът събира усилията на своите участници по темата за соларните електомобили.

oще ...