Позиция

на Асоциация на Бизнес Клъстерите в България (АБК) по повод резултатите от втората сесия на процедурата BG161PO003-2.4.02 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България”

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

В бързо променящата се глобална икономическа ситуация шансовете на българските фирми да се позиционират на международния пазар минават през тяхното сдружаване под формата на клъстери, така че да ползват общи ресурси – прозводствени, изследователски, развойни, сервизни, маркетингови и др. Kлъстерният подход в индустрията трябва да създава мрежи от заинтересовани, взаимно свързани иновационни технологични фирми, изследователски организации, регионални бизнес структури

Официалните бази данни към днешна дата показват, че в България има регистрирани над 230 клъстера, от които над 130 са участвали във втората сесия на процедурата BG161PO003-2.4.02 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България”. Също е известно, че освен членовете на Асоциацията на бизнес клъстерите /АКБ/ , има още не повече от 50 структури, които биха могли да се определят като клъстери и се намират на различен стадий на развитие. От друга страна по данни на АБК в края на 2012 г. в България са били регистрирани 86   «клъстера».

От тези позиции искаме да обърнем внимание върху някои проблеми, свързани с публикуваните списъци с одобрените и резервни предложения, които се предлагат за финансиране по процедура BG161PO003-2.4.02 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България”.

Включените в тези списъци клъстери очевидно ще определят политиките  на Министерството по отношение на клъстеризацията в страната.

В публикуваните списъци на одобрени проекти има само няколко високотехнологични клъстери, работещи в приоритетни за България направления! Тревожно е обаче, че част от класираните проекти на клъстери, а и самите клъстери, не кореспондират с определената област на въздействие по процедурата «Насърчаване на бизнес кооперирането и клъстерите», целяща повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, като:

  -  над 80 %  от класираните за финансиране клъстери са с дата на регистрация март-април 2013, непосредствено преди затварянето на втора сесия по програмата, което поражда въпроса как оценителите са могли да определят «Управленски капацитет – устойчивост, стратегия и визия» на тези клъстери;
  - определени за финансиране са клъстери в области като спорт, финанси, консултации и др., които нямат нищо общо с приоритетите на програмата;
  - болшинството клъстери, регистрирани по Търговския закон, са с изискуемия минимален брой членове – 7 и освен фирми, не включват научни или неправителствени организации или местни структури, което не е характерно  за клъстерните структури;
  -  има случаи на класирани за финансиране  «фамилни клъстери» и такива на взаимосвързани лица, участващи в повече от един клъстер;
  - има класиран клъстер, който в момента не е действащ;

Отчитайки всичко казано по-горе, считаме за абсолютно наложително, МИЕ,  да  въведе система за акредитация на клъстерите в България, както и да се променят условията и изискванията за обявяване на подобни процедури по ОП «Конкурентоспособност», като се потърси взаимодействие с компетентните неправителствени организации и бизнеса, за да се гарантира успешно участие в новата програмна схема на ЕС 2014-2020 г. АБК неколкократно е предлагала на МИЕ методологии и добри европейски практики за въвеждане на система за акредитация на клъстерите в България, както и диференциране на мерките за подпомагане във връзка с различните степени на развитие на клъстерните организации.

На основание посочените по-горе несъответствия между целите на ОП „Конкурентоспособност” и резултатите по процедура BG161PO003-2.4.02 , предлагаме МИЕ да инициира преглед на извършената оценителна процедура и при установяване на пропуски и проблеми в провеждането и,  да поиска корекции преди окончателното подписване на договорите с бенефициентите. Това ще доведе до реално стимулиране на клъстеризацията в България, ще утвърди авторитета на МИЕ и ще даде положителен сигнал към ЕК, че европейските средства за подпомагане процесите на клъстеризация на бизнеса в България се изразходват по предназначение.

В заключение прилагаме  извадка от позицията на ЕК, относно създаването и подкрепянето на клъстери в ЕС.

„Пазарният подход на Комисията личи и от поетият ангажимент да избягва неустойчиво голям брой изкуствено създадени клъстерни инициативи. С други думи, целенасочената политика по стимулиране на формирането на клъстери върви ръка за ръка с готовността неконкурентоспособни и неперспективни клъстери да се изключват от кръга на потенциалните бенефициенти на субсидии. За да се предотврати неефективното използване на средства и дори блокирането на новосъздадени клъстери, всяка нова клъстерна инициатива, трябва да бъде внимателно разработена и подкрепена, както с пазарен форсайт, така и със солиден анализ на регионалните конкурентни предимства, наличните специфични знания и специализация на местно равнище”.  

АБК е на мнение, че тези насоки препоръчани от ЕК не бяха спазени при проведената от МИЕ процедура.  

С уважение,

Асоциация на Бизнес Клъстерите

София, 18.09.2013 г.

Източник - АБК

Иновации и свързване: Ден на цифровото и индустриално посредничество - 12 септември 2024 г.,oще ...

ИКЕМ е координатор на проект: ПРЕЗЕНТАЦИИ НА СОЛАРНИ АВТОМОБИЛИ

ERASMUS+  2023 oще ...

Очаква се 2024 г. да бъде година на напредък за развитието на зарядна инфраструктура за електр oще ...

Проектът събира усилията на своите участници по темата за соларните електомобили.

oще ...