|
Тази рамка е определена въз основа на подробен анализ на цените на енергията и свързаните с нея разходи, като ще предостави правна сигурност за инвеститорите и съгласуван между държавите членки подход, водещ до разработването на нови технологии. Целта ѝ е да се стимулира непрекъснатият напредък към нисковъглеродна икономика и конкурентоспособна и сигурна енергийна система, която гарантира наличието на енергия на достъпни цени за всички потребители, повишава сигурността на енергийните доставки за ЕС, намалява зависимостта от вноса на енергия и създава нови възможности за растеж и работни места, като се отчитат потенциалните ценови въздействия в дългосрочен план.
Съобщението относно рамката за политиките за периода до 2030 г. ще бъде подложено на обсъждане на най-високо равнище — в Европейския съвет и Европейския парламент. То е придружено от законодателно предложение относно създаването през 2021 г. на резерв за пазарна стабилност за схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС с цел да се подобри нейната устойчивост. В доклад за цените на енергията и свързаните с нея разходи в Европа, публикуван едновременно със съобщението, се посочва, че повишаването на цените на енергията може частично да се компенсира чрез разходоефективни политики в областта на енергията и климата, конкурентни енергийни пазари и подобрена енергийна ефективност.
По този въпрос председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви: Действията по отношение на климата са от решаващо значение за бъдещето на планетата, а истински европейската политика в областта на енергетиката е ключов фактор за нашата конкурентоспособност. Представеният днес пакет доказва, че паралелните усилия в тези две насоки са не само възможни, но и взаимносвързани. ЕС има интерес от изграждането на икономика с висока заетост, която разчита на собствено производство на чиста енергия и е все по-малко зависима от енергийния внос. Амбициозната цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 40 % до 2030 г. е най-ефективният от гледна точка на разходите крайъгълен камък по пътя към нисковъглеродната икономика. А целта за постигане на най-малко 27 % дял на енергията от възобновяеми източници е важен сигнал, с който предоставяме стабилност на инвеститорите, стимулираме екосъобразната заетост и гарантираме сигурността на доставките в ЕС.
От своя страна комисарят по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер посочи: Рамката за политиките в периода до 2030 г. ще помогне на ЕС да осъществи напредъка към конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, инвестиционна стабилност и сигурност на енергийните доставки. Ще се стремя да гарантирам, че цените на енергията ще останат достъпни както за домакинствата, така и за предприятията. В новата рамка се предвиждат амбициозни действия за борба с изменението на климата, но наред с това се отчита необходимостта разходите за тях да са възможно най-ниски. Вътрешният енергиен пазар осигурява основата за постигане на тази цел и ние ще продължим да работим за неговото завършване, за да може да се използва пълният му потенциал — това включва „европеизирането“ на политиките относно енергията от възобновяеми източници.
Комисарят по действията в областта на климата Кони Хедегор отбеляза: Макар някои да твърдят, че в момента Комисията е неспособна да предприеме амбициозни действия, днес доказахме, че това съвсем не е така. Намаляването на емисиите с 40 % е целта с най-голяма ефективност на разходите за ЕС, в която се отчита и нашата отговорност в световен мащаб. Наред с това Европа трябва да продължи да работи усилено за по-широкото използване на възобновяемите източници. Ето защо предложената днес от Комисията задължителна цел за ЕС е толкова важна. Подробностите относно новата рамка ще бъдат тепърва договорени, но по-същественото е, че Европа е поела в правилната посока. Ако всички други региони си бяха поставили толкова амбициозни цели по отношение на климата, положението в света щеше да е много по-добро.
Основните елементи на установената от Комисията рамка за политиките в периода до 2030 г. са следните:
-
Задължителна цел за намаляване на емисиите на парникови газове: Целта за намаляване с 40 % на емисиите под равнището от 1990 г. заема централно място в политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата в периода до 2030 г. и ще бъде постигната само чрез вътрешни мерки. След 2020 г. годишното намаление на тавана на емисиите от секторите, попадащи в обхвата на СТЕ на ЕС, ще бъде увеличено от сегашните 1,74 % на 2,2 %. Емисиите от секторите извън СТЕ на ЕС ще трябва да се понижат с 30 % под равнището за 2005 г., като свързаните с това усилия ще бъдат разпределени справедливо между държавите членки. Комисията приканва Съвета и Европейския парламент да подкрепят до края на 2014 г. предложението ЕС да се ангажира в началото на 2015 г. с намаляване на емисиите с 40 % в рамките на международните преговори за ново глобално споразумение в областта на климата, което трябва да бъде сключено в Париж в края на 2015 г.
-
2. Задължителна общоевропейска цел относно енергията от възобновяеми източници: Енергията от възобновяеми източници ще е решаващ фактор в прехода към конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергийна система. Съпроводена от по-пазарно ориентиран подход с благоприятни условия за нововъзникващи технологии, задължителната за ЕС цел от най-малко 27 % дял на енергията от възобновяеми източници през 2030 г. ще донесе значителни ползи за търговския енергиен баланс, използването на местни енергийни източници, заетостта и икономическия растеж. Задаването на цел по отношение на енергията от възобновяеми източници на равнище ЕС е необходимо, за да може да се поддържа постоянно равнище на инвестиции в сектора. Тази цел обаче няма да бъде сведена до национални показатели за отделните държави членки посредством европейски законодателни актове, за да им се предостави необходимата гъвкавост при преобразуването на енергийната система в съответствие с националните приоритети и обстоятелства. Постигането на целта на ЕС по отношение на енергията от възобновяеми източници ще се гарантира чрез нова система за управление, основаваща се на националните енергийни планове (вж. по-долу).
-
3. Енергийна ефективност: Подобрената енергийна ефективност не само ще допринесе за постигането на всички цели на политиката на ЕС в областта на енергетиката — тя е и задължително условие за прехода към конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергийна система. Ролята на енергийната ефективност в рамката за политиките в периода до 2030 г. ще бъде допълнително анализирана при прегледа на Директивата за енергийната ефективност, който ще приключи по-късно тази година, след което Комисията ще прецени дали са необходими изменения в директивата. Въпросите на енергийната ефективност ще трябва да бъдат включени и в националните енергийни планове на държавите от ЕС.
-
Реформа на СТЕ на ЕС: Комисията предлага установяването на резерв за пазарна стабилност в началото на следващия период на търговия по СТЕ — т.е. през 2021 г. Чрез този резерв ще се реши проблемът с излишъка от квоти за емисии, натрупан през последните няколко години, като устойчивостта на системата спрямо значителни сътресения ще се подобри с въвеждането на автоматично регулиране на предлагането на квоти за продажби чрез търг. Създаването на такъв резерв — в допълнение към неотдавна договореното забавяне на тръжната продажба на 900 млн. квоти до 2019—2020 г. — се ползва с подкрепата на широк кръг заинтересовани страни. Съгласно днешното законодателно предложение резервът ще функционира изцяло по предварително определени правила, изключващи субективни действия за Комисията или държавите членки по прилагането му.
-
Конкурентоспособна, достъпна и сигурна енергия: Комисията предлага набор от основни показатели, които да послужат за оценка на напредъка във времето и като фактическа база за евентуална политическа реакция. Тези показатели се отнасят например до разликите в цените на енергията между основните търговски партньори, диверсификацията на предлагането и използването на местни енергийни източници, както и до капацитета на междусистемните връзки между държавите от ЕС. С помощта на тези показатели политиките ще осигурят конкурентоспособна и сигурна енергийна система в периода до 2030 г., която ще продължи да се основава на пазарната интеграция, диверсификацията на предлагането, засилената конкуренция и разработването на местните енергийни източници, както и подкрепата за научните изследвания, развойната дейност и иновациите.
-
Нова система за управление: Рамката за политиките в периода до 2030 г. включва нова система за управление, която се основава на национални планове за конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергетика.Въз основа на предстоящите насоки от Комисията тези планове ще бъдат изготвени от държавите членки по общ подход, който ще повиши гаранциите за инвеститорите, ще предостави по-голяма прозрачност и ще засили съгласуваността, координацията и наблюдението на равнище ЕС. Системно прилагани процедури между Комисията и държавите членки ще гарантират, че плановете са достатъчно амбициозни и с течение на времето ще осигурят съгласуваността между тях.
Съобщението относно рамката за политиките в периода до 2030 г. е придружено от доклад за цените на енергията и свързаните с нея разходи, в който се съдържа оценка на основните фактори и сравнение на цените в ЕС с тези на неговите основни търговски партньори. От 2008 г. насам се наблюдава поскъпване на енергията в почти всички държави от ЕС — главно поради данъци и налози, но и поради по-високите разходи за разпределителни мрежи. Сравнението с международните партньори показва нарастващи ценови разлики — особено по отношение на цените на газа в САЩ — които могат да застрашат конкурентоспособността на Европа най-вече в енергоемките промишлени отрасли. Това поскъпване обаче може да бъде частично компенсирано чрез разходоефективни политики в областта на енергетиката и климата, конкурентни енергийни пазари и мерки за повишаване на енергийната ефективност (като например използване на енергийно по-ефективни продукти). По примера на своите конкуренти европейската промишленост вероятно ще трябва да увеличи усилията си по отношение на енергийната ефективност (в рамките на физическите ограничения), ако реши да инвестира в чужбина, за да бъде по-близо до бързо разширяващите се пазари. Всички тези констатации са взети предвид в рамката за политиките в периода до 2030 г.
Предстоящи стъпки
Очаква се рамката да бъде разгледана от Европейския съвет на неговото пролетно заседание, насрочено за 20—21 март.
Контекст
Рамката се основава на съществуващия законодателен пакет в областта на климата и енергетиката и формулираните в него цели за 2020 г., както и на пътните карти на Комисията за развитието на енергетиката и изграждането на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност до 2050 г. Съобщението относно тази рамка бе предшествано от зелена книга на Комисията от март 2013 г., с която бе поставено началото на широка обществена консултация относно най-подходящия обхват и структура на целите в областта на климата и енергетиката за 2030 г. Тези документи отразяват целта на ЕС до 2050 г. да се постигне намаляване на емисиите на парникови газове с 80—95 % под равнището от 1990 г. като част от необходимите усилия от страна на развитите държави.
За повече информация
Рамка за политиките в областта на енергетиката
Рамка за политиките в областта на климата
MEMO/14/39 — Въпроси и отговори относно резерва за пазарна стабилност за СТЕ
MEMO/14/40 — Въпроси и отговори относно рамката за политиките в периода до 2030 г.
MEMO/14/38 — Въпроси и отговори относно доклада за цените на енергията
За контакти
Pia Ahrenkilde Hansen (+32 2 295 30 70) — Alejandro Ulzurrun (+32 2 295 48 67)
Isaac Valero Ladron (+32 2 296 49 71) — Mirna Bratoz (+32 2 298 72 78)
Sabine Berger (+32 2 299 27 92) — Nicole Bockstaller (+32 2 295 25 89)
|
