|
Позиция на Асоциация на Бизнес Клъстерите в България (АБК)
Публикувано на: 18-09-2013
Позиция
на Асоциация на Бизнес Клъстерите в България (АБК) по повод резултатите от втората сесия на процедурата BG161PO003-2.4.02 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България”
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
В бързо променящата се глобална икономическа ситуация шансовете на българските фирми да се позиционират на международния пазар минават през тяхното сдружаване под формата на клъстери, така че да ползват общи ресурси – прозводствени, изследователски, развойни, сервизни, маркетингови и др. Kлъстерният подход в индустрията трябва да създава мрежи от заинтересовани, взаимно свързани иновационни технологични фирми, изследователски организации, регионални бизнес структури
Официалните бази данни към днешна дата показват, че в България има регистрирани над 230 клъстера, от които над 130 са участвали във втората сесия на процедурата BG161PO003-2.4.02 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България”. Също е известно, че освен членовете на Асоциацията на бизнес клъстерите /АКБ/ , има още не повече от 50 структури, които биха могли да се определят като клъстери и се намират на различен стадий на развитие. От друга страна по данни на АБК в края на 2012 г. в България са били регистрирани 86 «клъстера».
От тези позиции искаме да обърнем внимание върху някои проблеми, свързани с публикуваните списъци с одобрените и резервни предложения, които се предлагат за финансиране по процедура BG161PO003-2.4.02 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България”.
Включените в тези списъци клъстери очевидно ще определят политиките на Министерството по отношение на клъстеризацията в страната.
В публикуваните списъци на одобрени проекти има само няколко високотехнологични клъстери, работещи в приоритетни за България направления! Тревожно е обаче, че част от класираните проекти на клъстери, а и самите клъстери, не кореспондират с определената област на въздействие по процедурата «Насърчаване на бизнес кооперирането и клъстерите», целяща повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, като:
- над 80 % от класираните за финансиране клъстери са с дата на регистрация март-април 2013, непосредствено преди затварянето на втора сесия по програмата, което поражда въпроса как оценителите са могли да определят «Управленски капацитет – устойчивост, стратегия и визия» на тези клъстери;
- определени за финансиране са клъстери в области като спорт, финанси, консултации и др., които нямат нищо общо с приоритетите на програмата;
- болшинството клъстери, регистрирани по Търговския закон, са с изискуемия минимален брой членове – 7 и освен фирми, не включват научни или неправителствени организации или местни структури, което не е характерно за клъстерните структури;
- има случаи на класирани за финансиране «фамилни клъстери» и такива на взаимосвързани лица, участващи в повече от един клъстер;
- има класиран клъстер, който в момента не е действащ;
Отчитайки всичко казано по-горе, считаме за абсолютно наложително, МИЕ, да въведе система за акредитация на клъстерите в България, както и да се променят условията и изискванията за обявяване на подобни процедури по ОП «Конкурентоспособност», като се потърси взаимодействие с компетентните неправителствени организации и бизнеса, за да се гарантира успешно участие в новата програмна схема на ЕС 2014-2020 г. АБК неколкократно е предлагала на МИЕ методологии и добри европейски практики за въвеждане на система за акредитация на клъстерите в България, както и диференциране на мерките за подпомагане във връзка с различните степени на развитие на клъстерните организации.
На основание посочените по-горе несъответствия между целите на ОП „Конкурентоспособност” и резултатите по процедура BG161PO003-2.4.02 , предлагаме МИЕ да инициира преглед на извършената оценителна процедура и при установяване на пропуски и проблеми в провеждането и, да поиска корекции преди окончателното подписване на договорите с бенефициентите. Това ще доведе до реално стимулиране на клъстеризацията в България, ще утвърди авторитета на МИЕ и ще даде положителен сигнал към ЕК, че европейските средства за подпомагане процесите на клъстеризация на бизнеса в България се изразходват по предназначение.
В заключение прилагаме извадка от позицията на ЕК, относно създаването и подкрепянето на клъстери в ЕС.
„Пазарният подход на Комисията личи и от поетият ангажимент да избягва неустойчиво голям брой изкуствено създадени клъстерни инициативи. С други думи, целенасочената политика по стимулиране на формирането на клъстери върви ръка за ръка с готовността неконкурентоспособни и неперспективни клъстери да се изключват от кръга на потенциалните бенефициенти на субсидии. За да се предотврати неефективното използване на средства и дори блокирането на новосъздадени клъстери, всяка нова клъстерна инициатива, трябва да бъде внимателно разработена и подкрепена, както с пазарен форсайт, така и със солиден анализ на регионалните конкурентни предимства, наличните специфични знания и специализация на местно равнище”.
АБК е на мнение, че тези насоки препоръчани от ЕК не бяха спазени при проведената от МИЕ процедура.
С уважение,
Асоциация на Бизнес Клъстерите
София, 18.09.2013 г.
Източник - АБК
Изпрати твоя новина свързана с електромобилите и ние ще я публикуваме.
Стани част от екипиа на ИКЕМ!
|
Напиши коментар
Проведе се международна партньорска среща по проект ''ПРЕЗЕНТАЦИИ НА СОЛАРНИ АВТОМОБИЛИ''
10-04-2025
|
|
Какъв автомобил бихте закупили?
|
Април 2025
|
|
|
| Нед |
Пон |
Вто |
Сря |
Чет |
Пет |
Съб |
| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |
|
